igb

Като оставим настрана нешкаробевските спортни достижения и амбициозните майки, които си проправят със зъби и нокти път в съблекалните, художествената гимнастика е приятен момичешки спорт, който, освен че оформя чудесно тяло, стойка, чувство за ритъм и координация, създава дисциплина, отборен дух и усещане за принадлежност. М. тръгна по собствено желание преди година, имаше моменти, в които се колебаеше, доскучаваше ѝ, или ѝ се струваше прекалено трудно. Оставихме на нея решението дали да продължи - 3 пъти в седмицата по 3 часа е една значителна порция време, за която човек би трябвало да има самостоятелна позиция, дори да е на 5-6-7 години. Отклонихме любезно поканата за тренировки и през лятната ваканция поради отсъствие, а и всяко занимание би трябвало да е дозирано здравословно. Като цяло, стараем се да не се намесваме в избора на спорт/хоби, така направихме с йогата, балета, таекуондото, народните и латино танците, които пробва в детската градина, и поради различни причини сама реши да преустанови.  Не знам дали е правилно да сме дотолкова демократични и непоследователни, но наблюдавайки какво се случва с прекалено амбициозните родители и милите им деца, някак ми олеква. По тази тема мисля да пиша отделно, защото има наистина епични сцени, достойни за екранизация.

Всяка Коледа и в края на учебната годин клубът организира тържества-концерти. Наистина мили мероприятия -  горди родители и треньори се смесват с  деца в цветни трика, които крещят, смеят се истерично и треперят от вълнение. Раздават им грамоти, медали за участие и подаръци, карат ги да се чувстват значими и заслужили. Малки стройни дами в сложни съчетания и съвсем невръстни, 3-4 годишни, които общо-взето не знаят къде се намират, но са доволни, че са там. Най-хубавото от всичко е, че по-големите момичета са оформили красиви приятелства и железни навици, подкрепят се, мотивират се една друга, аплодират чуждите успехи и се прегръщат окуражително, ако някоя от тях допусне грешка - все неща, които биха им свършили работа и извън залата.
"И да изпереш трикото на ръка с хладка вода. На ръ-ка! Така каза госпожата."

*Снимките са от тържеството през май, а видео от коледното съчетание на родителите може да бъде видяно тук. 

Лиценз: Всички права запазени

Много се зарадвах като разбрах, че метрото на 31 срещу 1 ще бичи цяла нощ през 20 минути. На 10 минути сме от Джеймс Баучер, от там още 10 до Сердика. Значи тръгваме в 23:30 и сме в мармалада точно за зарята. Нали, страхотно хрумване.

В 23:38 сме в метростанцията. Гишето, разбира се, временно не работи. Много ми харесва курсивът на “временно”. Императивния тон на съобщението също много ми харесва. Изобщо обичам когато ми комуникират послания по такъв начин.

Обикновено купувам билетите си от автоматите, така че се насочваме натам. Единият не работи, на другият отворът за банкноти е покрит с лепенка. Стотинки никой от нас няма. От какъв хуй да има?!

И от какъв хуй е покрит ебания отвор?! Ще си пъхна патката вътре ли, какво?! От вандали ли го предпазвате, от грабеж ли? Нали има камери бе, да еба пичка ви майна! Метрополитен София, бъдете добри, моля ви се да ми отговорите на елементарния въпрос:

ЗАЩО Е ПОКРИТ ЕБАНИЯ ОТВОР ЗА БАНКНОТИ НА ЕДИНСТВЕНАТА РАБОТЕЩА БИЛЕТОПРОДАВНА МАШИНА?!

Всъщност имам и втори въпрос. Защо автоматите, които по някаква причина не работят, не извеждат съобщение на екрана и не спират да приемат платежни средства, а се налага да им се лепят фермани? Не е ли помислено, да речем, като му свършат тъпите билети или пари за ресто, автоматът да има някаква логика, която да включва? И ако не, защо? Кой го писа тоя софтуер, някой обещаващ талант от специалност АСУ ли?

Докато опитвам да осмисля случващото се чувам как мотрисата пристига. Точно в 23:40. Грешка няма. Казвам “ебал съм им путката майна, прескачаме и отиваме”. Ама не върви, щото никой не иска после да го дават я по Господари, я да дойде милицията да му търси сметка. Някакво тъпо, нали, заради едната заря. С журналисти и ченгета е безпредметно да се води диалог. Не просто безпредметно. Невъзможно е и тотално безсмислено. Затова след кратък размисъл наблюдаваме фойерверките от комунистическия паметник на Черни Връх под Кръста, където винаги е поддържано.

Не. Няма причина никой да плаща пенсионни, здравни, обществени и каквито и да било осигуровки на тази държава. Няма причина никой да поддържа мародерската паплач. Няма причина никой да прави нищо. Нищичко. Няма причина да се живее тук. Нито па патриотични, нито по лични, нито по други причини. Това не е страна. Това е ебан обществен клозет, в който лелката на входа събира стотинки. Част от тях за съдържателя на клозета, част от тях за лична облага. И нито нея, нито него ги боли курец за това в какви условия пикаят гражданите. Затова е най-добре на стената на клозета да се напише КУР и да се бега.

Лиценз: Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Истината за бабите – разкрита!

Като много деца, някога обичах да ходя при бабите си. Бабите се занимаваха с мен, угаждаха ми, в различна степен успявах да се забавлявам по нови начини и изобщо, даваха ми да правя неща, които родителите ми не винаги ми разрешаваха и се измъквах от сериозни провинения, които пред майка ми не биха минали.

Разбира се, на свой ред когато аз имам деца, понякога не ми е толкова забавно да пратя децата при баба им и после да се чуя как изумено казвам ‘какво ти разреши баба ти?!’ :)  Естествено, рядко става дума за сериозни неща, които биха ме подразнили в дългосрочен план, но все пак, все пак… По-долу на вашето внимание, един кратък наръчник с ’10 правила за баби и внучета’, които да ви дадат бърз ориентир какво да очаквате, ако тепърва навлизате в дебрите на отношенията с родителите си, след като имате деца. Или да черпите идеи какво да правите някой ден с внуците си.

Почерпете майка си или свекърва си/тъща си :mrgreen:

И после да кажете дали им е харесало.

(cc) текст и пиктограма мои, по идея на NickMom.

п.с. специално за майка ми и свекърва ми, това е шега! Нямам вас предвид! Честна дума!

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Не к мудакам-политикам, они и так всё знают. Я хочу обратиться к жителям юго-востока Украины, которые под шквалом Киселёвщины и прочей пропаганды искренне желают отделения юго-восточных областей и уверены, что Россия им в этом поможет. Вы совершенно правы, Россия поможет. Но вот только понравится ли вам такая помощь?..

Посмотрите на непризнанные государства, которые таким же сепаратистским способом отделились и на данный момент поддерживаются Россией: Абхазия, Южная Осетия, Приднестровье. Эти «образования», не признанные никем, кроме России и Тувалу, не имеющие дипломатического статуса, пребывающие в полной нищете и состоянии перманентной гражданской войны. Вы этого для себя хотите? Или вы надеетесь мигом войти в состав России? Тогда спросите себя, почему перечисленные государства за много лет так и не вошли? Задумайтесь о том, зачем и в каком статусе вы нужны и местным царькам-сепаратистам и Кремлю.

Решение принимайте сами, вам с ним жить.

Язык не поворачивается назвать работы визажиста Samer Khouzami из Ливана просто хорошим макияжем. Это творческий процесс, результатом которого становится буквально новое лицо. Видение Самера — это взгляд художника. С помощью тонального крема, теней и румян он превращает женщин с самыми заурядными чертами лиц в победительниц конкурсов красоты.

Большинство клиенток Самера — восточные девушки, для которых яркий макияж является неотъемлемой частью даже повседневного образа, поэтому все работы визажиста получаются очень сочными и смелыми.

источник

20 лет, как уехала из России. 10 лет — Швеция (Скандинавия), 10 лет — Канада, сейчас — США, Калифорния. Вам, читающие!

1) Сделав свой выбор уехать, помните! Вы потащите за собой весь хвост проблем коммунистического режима и современной России. Навсегда!

2) Вы будете впахивать в три раза больше, чем у себя на родине за «я хочу просто тихо и нормально жить». Вам придётся бороться за своё существование гораздо больше!

3) Вам нужно прочитать перед отъездом огромное количество информации про ту страну, куда вы собираетесь ехать (лучше в интернете, чтобы быть ближе к делу).

4) Ваши представления о загранице основаны на многих мифах, сфабрикованных ещё 20-30 лет назад.

5) Пособия по безработице, социальные дотации и прочие «плюшки» во многих странах сворачиваются! (Швеция, Бельгия, Дания. Канада, США)

Рассчитывать придётся только на себя и свои качества. Не все способны и могут! Многие ломаются!

6) Получите ещё какую-нибудь специальность типа: земледелие, животноводство и т.п.

7) Ваши дети, если вы не будете их обучать русскому языку и культуре, быстро уйдут в другой менталитет и к старости вы останетесь одни в чужой стране.

Ваш менталитет же останется навсегда таким, который в вас воспитали в школе, семье и университете.

8) Если вам повезёт — да! Наслаждайтесь! Но, если вам не повезёт, то вы вынужденны будете искать утешения среди своих бывших соотечественников. С таким же менталитетом и прочее.

Уехав из России, вы обязательно здесь столкнётесь с тем же хамством и теми же привычками и манерами, от которых вы бежите сейчас.

9) Вам придётся своим трудом, в виде налогов, обеспечивать старость людям, которые, может быть когда-то разрушали Россию, И теперь вы будете их кормить своим горбом. Бросив своих родителей и родственников.

10) Вас ждёт страшенное одиночество, когда придёт время осмысления и переосмысления своей жизни и поступков

11) Убегая, как крысы с корабля, вы даёте возможность заселять Питер и Москву варварами. Приехав же заграницу, во многих странах (Европа) вы окажетесь в «шкуре» тех же самых мигрантов. В Швеции местные шведы будут всю жизнь опускать глаза в пол, когда будут слышать, что вы говорите с акцентом.

12) Вы никогда больше не услышите нормального произношения своего имени. Вашу фамилию и имя будут произносить на все лады и с разными акцентами, склонениями и неправильными ударениями. Готовьтесь!

13) Мифы, что в Канаде или где ещё вы сразу же в спокойствии купите себе дом и заживете нормальной жизнью, рассеются уже через пару месяцев. Про Канаду добавлю, что не забывайте, что это страна — бывшая колония отщепенцев из Европы: воров и проституток. Их вы будете содержать и кормить своим трудом!

14) В США тысячи производств перевели в Азию и Китай. В Стране 47 миллионов безработных и 15% процентов людей, живущих за чертой бедности. И В США грядёт дефолт (октябрь 2013)!

15) Население земли стареет, и пенсии вы никогда не заработаете и не увидите: ни в Канаде, ни в Европе.

16) Вам, молодому поколению и тем, кому нет ещё 40 (ниже) нужно задумываться о том, как спасти свои страну! Создавать производства по новым технологиям, спасать экологию, выходить из ВТО, переселяться из Москвы ближе к земле и создавать новые инфраструктуры.

17) Экономика США и Канады построена на нефти, инфраструктуры стареют и светлого будущего не видно! Многие города разоряются и объявляют дефолт (Детройт, Нью-Йорк на подходе).

18) В Канаде закрывают научные институты и науку. Специалисты (учёные) уезжают и оттуда.

19) В Швеции в Европе повысили пенсионный возраст и проблема огромная с мусульманством и иммигрантами (Сюда же — Франция, Германия). В Италии — на юге миллионы беженцев из- за войны в Сирии, беженцы из Сомали. Трупы в Средиземном море. Болгария переполнена.

20) Читайте все мировые новости! Поймите: шарик закончился!

Бежать и ехать некуда больше. Нужно создавать рай у себя.

Все перечисленные проблемы в статье вы найдёте во всех странах. Только гораздо хуже и в большем объёме. Будете вспоминать свой Питер, красоту города, архитектуру, театры, музеи и всё-всё-всё!!! И будете плакать!

И антидепрессанты не помогут.

Нужно бороться за себя у себя на родине! Коррупции, полицейского государства и т.п. вы хлебнёте с избытком.

(с) Наталья

Вчера в 16:00ч. стотици хора разпространиха по всичките им достъпни канали неновината за подаването на оставката на Орешарски. След 106 дни безрезултатни протести, съзнателно и нарочно напълно нормални хора ентусиазирано разпространяваха и се радваха на една съзнавана неистина, водени от желанието тя да бъде действителност.

Този акт, който може да е странен за незапознатия наблюдател, за мен завърши историята, която считам за най-доброто аналогично описание на протестите и протестиращите. Началото на тази история е разказана от Райко Байчев в статията му „Хватката на Старшата“. Преписвам целия откъс:

„Станишев смята, че протестират 10 000, но останалите 7 милиона мълчат. Кофти хватка, а? Навярно ви се вие от безсилие. А тая хватка е описана и четена. В „Полет над кукувиче гнездо“ – книга, дето трябва да размахаме по площадите. В оная проклета лудница има всякакви луди. Момчетата на Макмърфи, за които има надежда, шанс и спасение. И още два типа – Хрониците и Острите. Тия дето стоят на един стол, с празен поглед по цял ден, онемели, потънали в мъглата. В един миг се стига до гласуване, понеже момчетата искат да гледат бейзбол. Всички вдигат ръце и вече тръпнат в очакване нещата да станат. Но Старшата казва – вие не сте мнозинство! И сочи към другите, многобройните, дето отдавна са се предали, изгубени, превзети и живеят като зеленчуци. Ей така ви прецакват вас, жадуващите промяна, с номера за Хрониците. Защото истината е, че в тази страна е пълно, препълнено с хора, на които онзи дял в мозъка, който отговаря за социалното и битката за него, отдавна е лоботомиран. И то жестоко, с онази смъртоносна серия от лъжи, даването на надежди и хищното им отнемане, поголовна бедност и унижения, след които човешкото започва да мъждука и гасне – преход. Бъдете сигурни: ако не успеете, вие сте следващите. Сбъднете тези протести. Иначе Старшата ще ви хакне в стола на Хрониците, без да се усетите. Удобно вцепенени, както пееха Пинк Флойд.“

Знаете ли как продължава тази история?

След като им е отказано разрешение да гледат мача, работоспособните луди са пратени да извършват обичайните дейности в сградата. Но когато става време за мача, главният герой, Макмърфи прекъсва работата си, отива пред телевизора, включва го на бейзболния мач. После примъква още един стол пред себе си, сяда и кръстосва крака върху втория стол, обляга се назад и си запалва цигара. Почесва се по корема и се прозява и въздъхва: „Е-ех! Сега ми трябва само една биричка и една мацка.“

Като го вижда как се е настанил и гледа мача, Старшата изключва захранването на телевизора. Макмърфи не помръдва и се държи така, сякаш картината въобще не е угасена и мача си продължава. Седи така, сплел пръсти на тила, опнал крака на стола, а цигарата дими ли, дими изпод ръба на шапката му — гледа телевизия.Старшата почервенява, побеснява и започва да крещи: „Мистър Макмърфи, казах, че по това време на деня вие сте длъжен да работите. Не разбирате ли, че вие сте изпратен в тази болница на лечение. Вие сте под моя… под властта на лекарския персонал. Под властта и контрола…“ Макмърфи не ѝ обръща никакво внимание и продължава да се вълнува от мача, който все едно се излъчва на телевизора пред него. Един по един и другите луди идват и сядат до него. Един по един и те започват да се вълнуват от случващото се на неподвижния сив екран, сякаш бейзболният мач се вижда ясно като бял ден, а Старшата фучи и крещи отзаде им.

В книгата главата завършва така: „Ако в тоя момент влезеше някой и ни видеше как неколцина мъже наблюдаваме празния екран на телевизора, а една петдесетгодишна жена пищи и врещи зад главите ни за дисциплина и ред, щеше да си помисли, че всичките сме луди, колкото си искаме.“

Вчера стотици хора гледаха екраните си, на които чаканата новина липсваше и липсваше, и се радваха и вълнуваха на оставката, която знаеха, че не е подадена, все едно бяха пациенти на лудницата, описана от Кен Киси в „Полет над кукувиче гнездо“.

Някои ще намерят поведението им за тактически уместно и подходящо, други ще го критикуват и осмиват – не ме интересува оценката им. Самият факт, че разумни и дееспособни хора намират като единствена разумна възможност да се държат като психично болни ме смазва. Проклета да е тази власт, която докара граждани до състоянието на луди. Тя няма основание да остане. Оставка, веднага!

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 Неадаптиран

Новости от 27 Сентября, Полтава:

11:58 — В Полтаве толпа ворвалась в здание горсовета и пытается поймать мэра
12:20 — Полтавчане взломали еще одну дверь – но мэра и за ней не оказалось
12:44 — В Полтаве нашли мэра и под конвоем вывели его к народу
12:59 — Мэр Полтавы вновь сбежал от общественности – погоня за ним переросла в масштабную драку
14:21 — Переодевшийся в милицейскую форму беглый полтавский мэр пообещал вернуться для переговоров
14:30 — Милиция Полтавы подытожила, что мэра по горсовету гоняли вполне законно
16:10 — Мэр Полтавы пообещал приостановить действие новых коммунальных тарифов

Собственно экшн:

ссылка на ютуб

Я не знаю, есть в Украине демократия, или нет. Но чинопочитание здесь точно никогда не водилось :)